PM2.5 — Фини прахови частици, по-малки от 2,5 микрометра. Достатъчно малки, за да заобиколят носа и гърлото, достигайки дълбоко в белите дробове и дори в кръвния поток. Основни източници: автомобилни изгорели газове, индустриални процеси и горски пожари.
PM10 — Едри частици, по-малки от 10 микрометра, включително прах, полен и износване на пътната настилка. Макар и по-големи от PM2.5, те все още причиняват дразнене на дихателните пътища и влошават астмата.
O₃ — Приземният озон не се изпуска директно — образува се, когато азотните оксиди и летливите органични съединения реагират на слънчева светлина. По-висок е лятните следобеди. Може да предизвика астматични пристъпи и да намали белодробната функция.
NO₂ — Азотният диоксид идва предимно от автомобилни двигатели и електроцентрали. Възпалява лигавицата на дихателните пътища, правейки белите дробове по-уязвими за инфекции.
SO₂ — Серният диоксид се отделя при изгарянето на съдържащи сяра изкопаеми горива, особено въглища и нефт. Дори кратка експозиция може да стесни дихателните пътища, особено при астматици.
CO — Въглеродният оксид е газ без мирис от непълно горене на горива. На открито идва предимно от автомобилния трафик. При повишени нива намалява способността на кръвта да пренася кислород.